Въпроси и отговори
Въпрос: Здравейте!
Имам двоене на образите въпреки 3 операции ЛЧХ на лява очна орбита след травма на лява с...
|
Общо за затлъстяването
Кой човек се смята за затлъстял?
На какво се дължи затлъстяването?
Социален расизъм
Терапевтично справяне със затлъстяването
Ендогастрален балон
Ендогастрален пръстен
Смесени техники – By pass
Кой метод се счита за най-добър?
Пластичната хирургия и затлъстяването
Физиотерапия
Профиликтика
Действителни случаи
Библиография
Общо за затлъстяването
Гърция, както и останалите средиземноморски страни, е с най-висок процент на хората, страдащи от затлъстяване. Съгласно данните на Европейската Статистическа Организация, Гърция заема първо място в Европа по затлъстяване при мъжете – 26,7% и второ място при жените – 17,8%.
Високата смъртност при тези пациенти се дължи на факта, че затлъстяването увеличава вероятността да се провокират заболявания като хипертония, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза, мозъчни инсулти, заболявания на жлъчката, рак на гърдата,рак на простатата и рак на дебелото черво. Затлъстяването,от своя страна,се съчетава с хормонални нарушения, водещи до стерилитет, синдром на затруднено дишане по време на сън и перманентната депресия.
Затлъстяването не бива да се разглежда само като естетическа особеност, а като заболяване, което се нуждае от цялостно лечение. Доказано е, че загубата на наднормено тегло, дори в рамките на 5 – 10 %, намалява рисковите фактори на гореописаните заболявания.
Въпреки сериозните поражения, които затлъстяването оказва върху здравето, този проблем не среща необходимото внимание и загриженост от правителството, различните здравни организации и осигурителните институции. Здравната осигуровка, за съжаление, не покрива лечението на затлъстяването, независимо от тежките усложнения, които то нанася на здравето на пациента.В резултат на всичко това броят на пациентите, подлагащи се на такова лечение е много малък. Стойността на медицинските изследвания на хора, страдащи от този проблем, достига много високи показатели. Само в САЩ те възлизат на стойност около 100 милиарда $. Държавните здравни организации спонсорират с по-малко от 1 % целия бюджет, необходим за проучванията, извършвани в тази област.Така, поради липсата на финансови източници, изследванията в тази насока са крайно ограничени.
Кой човек се смята за затлъстял?
Най- достъпния начин за установяването на нормалното и наднорменото тегло се определя чрез Индекса за телесната маса – Body Mass Index. / BMI /
ВМI по своята същност представлява аритметично изчисление,което се установява като се раздели тежестта на тялото в килограми на височината на тялото в метри. Понякога този индекс може да бъде заблуждаващ при хора с много развита мускулна маса, при бременни жени и при жени, които кърмят.
Изчисление на BMI : тегло кг. / височина м2 / умножаване на височината по две./
При BMI със стойност 30 или повече, пациентът се счита за затлъстял, а при индекс 25 – 29, 9-за носител на наднормено тегло.
Изброените по-долу фактори също се отъждествяват с BMI и увеличават вероятността от проявяване на здравословни проблеми :
-обиколката на талията
-тютюнопушенето
-видовете храни, които се консумират най- често
-физическото натоварване
Вероятността от изява на здравословни проблеми расте правопропорционално с увеличаването на BMI.
На какво се дължи затлъстяването?
Затлъстяването се дължи на влиянието на наследствени, социални и психологически фактори. Научно е доказано наследственото предразположение към затлъстяване. Обикновено в едно семейство хората, страдащи от този проблем, са повече от един.
Склоността към затлъстяване се поощрява и от обществото. В съвременното консуматорско общество се наблюдава голямо презадоволяване на пазара с висококалорични продукти. Тяхната масова употреба,съчетана с липсата на движение, неминуемо води до разпростирането на болестта. Върху оформянето на съвременните хранителни навици влияние оказват и променените функции на жената в обществото. Професионалната заетост на жените налага отсъствието им от дома, а от там и безразборното хранене навън. Не на последно място се нарежда и ролята на стреса.
Установена е предразположеността на човека да развива определена зависимост към яденето, което може да се превърне в преяждане. Хората не се хранят единствено, за да се наситят. Храненето представлявя средство за задоволяване на определени психологически потребности на човека, каквито са удоволствието, почивката и спокойктвието. То става повод да се откъснем за малко от задълженията, стреса и вътрешното напрежение. Яденето е една от тези зависимости, с които не можем да се разделим,затова трябва да се научим да го контролираме- нещо, което е по-трудно от пълното въздържание.
Социалната изолация
Хората, страдащи от затлъстяване, ежедневно се сблъскват с неодобрението на обществото. Съвременното прокламиране на атлетичната, стройна и стегната фигура определя до голяма степен не само това, което наричаме красиво и приемливо, но и размера на дрехите, предметите и другите стоки, предлагани на пазара.
Затлъстяването не може да се скрие. Поради тази причина хората с наднормено тегло представляват една ограничена малцинствена общност. С развитието на днешното консуматорско общество външният вид играе все по-голяма роля в нашия живот. Красотата, с цялата относителност на това понятие, се афишира в съвременния свят като едно от основните достойнства, които би трябвало да притежава човек. По този начин социалното отричане и психологическия натиск, който се налага да понасят хората с наднормено тегло, постоянно растат.
Този расизъм се изразява и чрез наложените стереотипи на мислене относно личността и живота на хората с наднормено тегло. Хората, страдащи от това заболяване, често се сблъскват с тези предрасъдъци и биват наказвани за страданието си.
Терапевтично справяне със затлъстяването
Оперативната интервенция при затлъстяване е не просто едно решение на проблема, а е единственото му решение. Затлъстяването представлява заболяване и като такова трябва да бъде анализирано и лекувано.
Първата лекарска намеса относно редуцирането на излишните килограми е необходимо да се проведе от специалист, занимаващ се с проблемите на затлъстяването. Тя се изразява в назначаването на консервативно лечение /xenical reductil /, съчетано с определен хранителен режим.
При незадоволителен резултат от горепосоченото лечение и при повторна поява на заболяването /gio gio-ефект /, хирургичната интервенция за лечението му се явява единственото решение на проблема.
Хирургическите методи, които се използват при извършването на тези операции, са следните :
Ограничителни-намаляващи количествата на приетата храна. От тях най- разпространени са методите на ендогастралния пръстен и ендогастралния балон.
Смесени техники-намаляват количеството на приетата храна и спомагат за стапянето, най-вече, на мазнините.
Ендогастрален балон
Това е една безкръвна ендоскопска хирургична операция.
Тя се осъществявя като през устата се въвежда ненадут балон,стигащ до стомаха,след което се прави се гастрофиброскопия, за да сме сигурни, че балонът се намира в него. Впоследствие балонът се надува с въздух. Това е една техника,която не крие почти никакви рискове и води до много добри резултати, ако се съчетае със специален хранителен режим.
Ендогастралният балон се отстранява на 6ия месец.
В този случай се наблюдава значителна загуба на излишните килограми,но ако за период от 6 до 8 месеца не се променят хранителните навици и начина на живот, затлъстяването рецидивира / появява се отново/. В този случай може да се повтори процедурата с поставянето на ендогастрален балон или /по усмотрение на лекуващия лекар/ лечението да се замени с поставяне на ендогастрален пръстен или гастрален by pass.
Ендогастрален пръстен
Това е лечение, предлагащо постоянно и окончателно разрешаване на проблема със затлъстяването. Представлява лапароскопска операция с много нисък процент на усложнения и по-малка по обем от операцията за премахване на киста на жлъчния мехур.
Тази интервенция не засяга и не уврежда по никакъв начин стомаха,а единствено променя формата му, която започва да наподобява пясъчен часовник. Когато се храним, храната попада в 1ия раздел на стомаха и изпитваме чувство на бързо засищане. Постепенно храната преминава към 2ия раздел на стомаха, а от там физиологично се придвижва към червата. Поставянето на ендогастралния пръстен може да се извърши лапароскопски и по този начин пациентът е в състояние да напусне болницата още същия ден. Тази техника може да доведе до коренни и постоянни резултати, както вече отбелязахме, но е възможно успехът й да бъде относителен в случай, че пациентът има създадени или придобие в последствие хранителни навици, които са свързани с приемане на големи количества течни храни с високо съдържание на въглехидрати /алкохол, сметана, сладолед, течен шоколад и др./ В този случай е вероятно да се обсъди с лекуващия лекар прилагането на допълнителна техника, тази на чревната отбивка или така нареченият by pass.
Смесени техники – By pass
Смесените техники, освен че предизвикват редуцирането на количествата приета храна, затрудняват смилането /абсорбирането /на мазнините. Чревната отбивка /by pass/ може да се постави чрез хоризонтален или вертикален разрез на стомаха. Ако стомахът се запази непокътнат, то тогава е необходимо в него да се разположи ендогастрален пръстен.
Наблюдават се сигурни и постоянни резултата при всички пациенти, независимо от техните хранителни навици. Тази операция е малко по-тежка от предходната и болният трябва да остане за наблюдение в болницата в продължение на 4 дни. Тя може да се извърши лапароскопски от висококвалифициран специалист.
Кой метод се счита за най-добър?
При хирургията на затлъстяването не съществува неразрешим проблем. Всички проблеми от този род могат да се разрешат, стига да се избере подходящата техника за всеки отделен случай.Няма добри и лоши техники-всички методики са резултатни, стига да се приложат там, където е най-подходящо.
Не всички хирурзи,занимаващи се с този проблем, са абсолютно единодушни в това коя техника в кой конкретен случай би трябвало да се използува.Тук ще изброим най-често налагащите се мнения в хирургическото съсловие.
Ендогастралният балон трябва да се поставя на хора, чийто BMI е от 30 до 45, за период с продължителност от 6 до 8 месеца. Ако след изваждането на балона се наблюдава рецидив на заболяването е необходимо лапароскопско поставяне на ендогастрален пръстен. Ендогастралният балон трябва да се предпочита само в случаите на много пълни пациенти или при пациенти, които имат сериозни проблеми с дишането, за които всякакви хирургически интервенции се явяват рисков фактор. След поставянето на балона и след загубата на излишните килограми ще може да се пристъпи към най-подходящата техника.
Ендогастралният пръстен е един кардинален метод за борба със затлъстяването. Той води до постоянни резултати и носи минимален процент рискове. Особено когато се извърши лапароскопски,той представлява краткотрайна еднодневна манипулация /one day clinic/. Тази техника има показания за приложение при всички пациенти, независимо от техния индекс BMI. След поставянето на пръстена е по-вероятно да е налице и абсолютният успех. За един разумен период от време/1-2 години/ пациентът губи по-голямата част от наднорменото си тегло. Съществува много малък процент на случаи, при които постигнатия резултат е относителен и пациентът губи само 30 % от наднорменото си тегло. В тази ситуация е необходимо да се модифицира методът на гастралния пръстен в смесена техника като се постави жлъчно-панкреатична отбивка или променяйки цялото лечение с by pass. По този начин дори и този малък процент пациенти решават успешно проблема си.
Един друг възглед на хирурзите,работещи в тази област, е гастралният пръстен да се прилага при хора с нисък BMI /35-45/, а при тези, с по-висок индекс- директно да се прибягва към смесената техника.
От голямо значение в борбата със затлъстяването е мнението на лекуващия лекар. Той е длъжен подробно да запознае пациента със съществуващите техники, а пациентът, от своя страна, ще трябва строго да изпълнява и следва съветите му.
Пластичната хирургия и затлъстяването
Програма, изработена за борбата със затлъстяването, реализирана от пластичен хирург
Първият контакт,който пациентът провежда с екипа по затлъстяване,е със специалист хирург,който,базирайки се на анамнезата на всеки пациент – хранителни навици, възраст, височина, професионална дейност – предлага три различни решения на съществуващия проблем.
1. Има голяма вероятност пациентът да се освободи от излишните си килограми чрез поставянето на специален пръстен /гастрикбанд/.
2. Има известна вероятност пациентът да редуцира повечето излишни килограми чрез пръстен, но има и случаи, при които употребата на допълнителна гастрална отбивка /стомашен by pass/ ще се сметне за необходимост.
3. В зависимост от анамнезата и останалите придружаващи я данни, се преценява, дали пациентът трябва да бъде подложен на стомашен by pass в съчетание с гастрален пръстен.
90% от пациентите, страдащи от затлъстяване, демонстрират и естетически проблеми, които имат нужда от корегиране.Много често тези проблеми не са само естетически, но и функционални. Така например, един надвиснал корем създава сериозни пречки за добрата хигиена; наблюдават се подсичания, а също така това преуморява гръбначния стълб поради голямата си тежест. Гигантомастията образува бразди по раменете, болки в гърба, подсичания, както и цялостно затруднение при движениятя и обличането.
Дългогодишният опит, натрупан при лечението на такива случаи, ни насочи към изработването на програма, целяща преодоляването на тези проблеми, която, ако се спазва стриктно, води до отлични резултати.
Коремопластиката е операция, която трябва да се извършва едновременно с операцията за затлъстяване. Това се прави при всички случаи, освен при случай 2- тоест, когато пръстенът сам по себе си няма да е достатъчен за цялостното редуциране на теглото. В тези случаи коремопластиката се отлага за период от 6 месеца, за да се прецени евентуалната необходимост от прилагане на стомашен by pass. Постигнатият резултат от коремопластиката се запазва и след редуцирането на килограмите. От досегашните ни наблюдения върху тези случаи сме установили, че непосредствената коремопластика дава по-добри резултати, ако се извърши в началото на програмата, отколкото по-късно.
Хирургичното намаляване и корекцията на гърдите също е наложително при пълните пациентки. Тази операция винаги се отлага за края на програмата. След загубата на тегло гърдите атрофират и тяхната отпуснатост става още по-явна. Ако хирургът реши да оперира гърдите преди редукцията на килограмите, то в края на програмата е възможно да се наложи да подложи пациентката на операция за увеличаване на гърди.
Възстановяването на отпуснатата кожа на ръцете се оставя за края на програмата и може да бъде изпълнено едновременно с корекцията и намаляването на гърдите. Отпускането на кожата на ръцете не винаги се появява вследствие загубата на тегло. Именно затова е необходимо през цялото продължение на програмата редовното наблюдение на пациента от пластичен хирург.
Възстановяването на отпускането на бедрата и меките задни части също се оставя за накрая,тъй като не винаги се наблюдава отпускане в тези области при загубата на килограми. Възможно е прилагането на множество техники с цел бъде избегнато отпускането или поне да се постигне по- малка степен на отпуснатост в тези области.
При прилагането на програмата за редуциране на килограми е установено задължителното паралелно прилагане и на специализирана научна физиотерапевтична програма, която включва:
-Специална гимнастика,извършваща се с уред за трептене, който се регулира от обучен персонал.
-Специализиран масаж, извършван с апаратура на LPG /Endodermologie/, избран от пластичния хирург индивидуално, за нуждите на всеки пациент. Масажът се прилага още при първото следоперативно посещение.
-Програма, съдържаща активни гимнастически упражнения за свиването на мускулите, което се предизвиква с помоща на галваничен ток. Малко са пациентите,при които след прилагането на тази програма се налагат стягащи операции на бедрата и седалището, а тези при които такива операции са необходими, са много по-малки като размер на засегнатите области.Един нов, революционен метод, който се прилага за стягане на бедрата и седалището с помоща на специални плетки, допринася за постигането на по-стабилни резултати и наличието на малки следоперативни белези.
Гинекомастията /женски гърди/ при пълните пациенти почти винаги е закономерност. Свалянето на килограми води до голямо отпускане в тази област и естетическият вид в тези случаи не е приятен. Премахването на отпуснатата кожа при мъжете се извършва единствено оперативно. Физиотерапевтичната програма, която прилагаме, не помага достатъчно. Корекцията на гърдата при мъжа оставя белези, тъй като те не винаги могат да се скрият, така както при жената. Досегашните ни наблюдения и опитът ни при лечението на подобни случаи показват, че по- малка степен на отпуснатост наблюдаваме след загуба на теглото при пациенти, които едновременно с операцията против затлъстяването се подлагат и на липосукция в областта на гърдите. Поне при 60% от тези пациенти впоследствие хирургичната операция за корекция на гърдите ще бъде избегната.
Ролята на липосукцията при хирургичното лечение на затлъстяването е много голяма. Много рядко дори пластичният хирург може да познае как точно е изглеждал пациентът преди да напълнее. Анамнезата и друга получена от пациента информация могат да помогнат на пластичния хирург,за да предложи използването на липосукция след редукцията на теглото. Точно се определят местата по тялото, нуждаещи се от липосукция. Предлагаме за уместно едновременното извършване на операцията против затлъстяване в комбинация с липосукция на критичните места, тъй като наблюденията ни показват, че степента на отпускане е значително по-малка в областите, на които е въздействувано с липосукция. Следоперативната физиотерапевтична програма, която сме изработили,спомага за постигането на възможно най-добрия резултат.
Нашите наблюденията върху цялостния проблем с отпускането на кожата след загуба на тегло сочат, че най-незасегнато остава лицето. Много е малък процентът на пациенти, които впоследствие се нуждаят от лифтинг на лицето и обикновено това са пациентите в по- напреднала възраст. Останахме дори с впечатлението, че тези, които имаха проблем с отпускането на лицето след загубата на килограми и пожелаха извършването на face lift, така или иначе биха го поискали.
Пластика на корема
Намаляване и повдигане на гърдите
Липосукция
ГИНЕКОМАСТИЯ - Женски гърди
Корекция на бедрата
Корекция на седалището
Корекция на ръце
Пластика на лицето
Физиотерапия
За възстановяването от последиците, настъпващи при загуба на тегло, както и с напредването на възрастта, голямо значение имат физиотерапията и спортуването. Различните възстановителни и физиотерапевтични процедури, установени в цял свят, трябва да бъдат избирани и назначени от лекар специалист /пластичен хирург и др/. Различен е подходът при различните типове кожа, както и при различните естетични проблеми. Различни са и програмите, които се прилагат за възстановяването на различните части на тялото. Основните цели, които си поставя физиотерапията, са натрупване на мускулна маса, тонизиране на мускулите, стягане на перитонеума, по-добро кръвоснабдяване на тъканите и на кожата, както и подобряването на лимфния поток. Много скоро се забелязват значително намаление на целулита и стягане на кожата. Курсът на лечение при тази възстановителна програма продължава 6 седмици, с две посещения на седмица, след което продължава с посещения един път месечно. Програмата се състои от извършване на енергийни упражнения с уред, следящ пулса на пациента; масаж,който се прави посредством специална апаратура и се извършва от специалист в продължение на 35 мин.Приключва се с активно- натоварваща гимнастика, извършваща се с помоща на галваничен ток.
Ако тези програми се приложат почти веднага след операцията против затлъстяване, то неблагоприятните последици по кожата от загубата на тегло значително намаляват. Поне 40%, от пациентите, независимо от типа кожа и индивидуалният хабитус на всеки един от тях, няма да имат нужда от никаква естетическа хирургична интервенция. Други 40%, ще демонстрират видимо намаляване на целулита и отпускането на кожата, така че, ако пожелаят хирургическа намеса, то тя ще е много ограничена. Останалите 20%, също ще се нуждаят от по-малки по размер операции,най-често за възстановяването на естетическите и функционални качества.
Профиликтика
Профилактиката срещу затлъстяването може да се осъществи чрез следните методи:
Промяна на хранителните навици
Имайки за цел загуба на килограмите, човек трябва да приема храна, която има по-ниска калорийна стойност от нуждите на неговия организъм. Свалянето на килограми, дори от порядъка на 5-10 %, може да намали значително негативното влияние на рисковите фактори. Затлъстяването, като проблем, се нуждае от продължително лечение. Важно е да се поставят ясни, конкретни и осъществими цели.
За да можем да променим начина си на хранене е необходимо да преразгледаме настоящите си хранителни навици и да възприемем един изключително различен хранителен режим.
Опитайте да се храните през равни интервали от време и да сдъвквате добре поеманата храната. Избягвайте бързите мълниеносни диети,които, освен всичко, са и стресови за организма.
Наблюдавайте и забележете кога имате повишена склоност към консумацията на храна. Много често ядем, за да се опитаме да подобрим настроението си или да избегнем нещо. Много е важно да установим какво точно замества храненето в живота ни и да се опитаме да го заменим с други занимания. От значение е да си зададем въпроса, ако не бихме се нахранили в дадения момент, какво бихме почувствували, как бихме се държали? Това е една констатация, изискваща време и усилие. Необходимо е осъзнато решение да избягваме да правим това, което сме свикнали и да въведем в живота си съвсем нови неща. Често, в случай на избягване на преяждането, се налагат промени в поведението ни, свързани дори с отношенията ни с околните.
Воденето на дневник – календар, който да съдържа вида и количеството храна, която приемаме, може да ни помогне да опознаем по-добре хранителните си навици, както и да установим каква връзка имат те с другите области от нашия живот.
Подарявайте си отвреме навреме нещичко – без това да е ядене –като заслуга за нещо, което сте свършили или постигнали.
Избягвайте да проверявате често теглото си.
Физическо натоварване
Увеличаването на физическата активност е много важен фактор за регулирането на телесното тегло. Физическото натоварване на тялото спомага при отслабването като ускорява изгарянето на мазнините и подпомага образуването на мускулна тъкан.
Гимнастиката ни помага след загубата на килограмите да намалим по-нататъшната вероятност от възникване на сърдечно-съдови проблеми и захарен диабет.
Трябва да започнем бавно и постепенно увеличаване на натоварването, тъй като, ако се натоварим в началото, е възможно да се нараним.
ПРИМЕРИ ЗА СРЕДНО НАТОВАРВАНЕ НА ОРГАНИЗМА
Ежедневни ангажименти:
Измиване на автомобил- 45- 60 мин.
Почистването на прозорци и подове- 45 – 60 мин.
Градинарство- 30 – 45 мин.
Ходене – 3 км. за 30 мин.
Изкачване на стълби -15 мин.
Спортуване:
Волейбол- 45 -60 мин.
Баскетбол -15-20 мин.
Интензивно танцуване- 30 мин.
Плуване - 20 мин.
Колоездене- 5 км. за 15 мин.
Скачане на въже- 15 мин.
Бягане- 2 км. за 15 мин.
Спортуването може да се извършва комплексно или да се разпредели в продължение на целия ден. Като начало се препоръчват ходенето и бавното плуване.
По принцип е необходимо всеки да отделя по 30 мин. дневно, през по-голямата част от седмицата,за да спортува. Още по-добре е това да се прави всеки ден.
За начинаещите физическото натоварване може да включва всички упражнения и дейности, които се извършват в изправено положение.
Следващият етап може да включва бавно ходене, почистване на дома, колоездене и танцуване.
За активна физическа дейност се смятат извървяването на 8 км., изкачването на голяма стръмнина, копаенето, играта на баскетбол и футбол.
Действителни случаи
Разказани действителни случаи:
Д. И.
Килограми преди отслабването : 239
Килограми след приложения метод : 124
Полагала съм големи усилия да отслабна още от ранна детска възраст. Тези опити започнаха от времето, когато бях 4- годишна. През цялото това време до прилагането на метода, избран от д-р Гавриил, се сблъсквах с феномена gio –gio, тоест непрекъснато възвръщате и дори увеличаване на загубените килограми. Дълго време се колебах относно оперативното лечение на моя проблем, опасявайки се от евентуалните последици, възникващи при този подход. В крайна сметка се реших, и на 04 /04 / 2003 год. се подложих на операция. Тогава теглото ми беше 239 кг. Методът, който ми бе приложен с състоеше в поставянето на ограничителен гастрален пръстен в комбинация с холопанкреатична отбивка /между жлъчката и панкреаса /. Днес тежа 124 кг.и съм изключително доволна от метода, който използвах, а и животът ми придоби съвсем друго качество,непознато за мен допреди това.. Що се отнася до хранителните ми навици, то те не са по-различни от тези, на който и да е друг човек.
Л. А.
Килограми преди прилагането на метода : 130
Килограми след прилагането му : 96
Дълги години съм се опитвала да отслабна, но безрезултатно. Съчетанието от различните методи, които съм следвала, довеждаха до загубата на мускулна маса, но не и на мастна тъкан. След решението ми да се подложа на лапароскопскопската техника на ограничителния гастрален пръстен,започнах постепенно да губя килограми под формата на мастна тъкан, а не на мускули.Това се случи на 20.07.2003год.и до днес съм редуцирала теглото си с около 35 кг. Сега навлизам в четвъртия месец от бременността си и съм изключително доволна от приложения метод, тъй като нямам никакви проблеми нито при протичането на бременността, нито в ежедневния си живот.
Библиография
Kuczmarski RJ, Flegal KM, Campbell SM, et al: Increasing prevalence of overweight among US adults: The National Health and Nutrition Examination Surveys, 1960-1991. JAMA 1994; 272:205-211
Flegal KM, Carroll MD, Kuczmarski RJ, et al: Overweight and obesity in the United States: Prevalence and trends, 1960-1994. Int J Obes Metab Disord 1998; 22:39-47
Calle EE, Thun MJ, Petrelli JM, et al: Body-mass index and mortality in a prospective cohort of US adults. N Engl J Med 1999; 341:1097-1105
Zhang Y, Proenca R, Maffei M, et al: Positional cloning of the mouse obese gene and its human homologue. Nature 1994; 372:425-432
Tritos NA, Mantzoros CS: Leptin: Its role in obesity and beyond. Diabetologia 1997; 40:1371-1379
Mantzoros CS. The role of leptin in human obesity and disease: A review of current evidence. Ann Intern Med 1999; 130:671-680
Ray C, Sue D, Bray G, et al: Effects of obesity on respiratory function. Am Rev Respir Dis 1983; 128:501-506
Lazarus R, Sparrow D, Weiss ST: Effects of obesity and fat distribution on ventilatory function: The normative aging study. Chest 1997; 111:891-898
Douglas FG, Chong PY: Influence of obesity on peripheral airway patency. J Appl Physiol 1972; 33:559-563
Zerah F, Harf A, Perlemuter L, et al: Effects of obesity on respiratory resistance. Chest 1993; 103:1470-1476
Vaughan RW, Conaham TJI: Part I. Cardiopulmonary consequences of morbid obesity. Life Sci 1980; 26:2119-2127
Thomas PS, Cowen ERT, Hulands G, et al: Respiratory function in the morbidly obese before and after weight loss. Thorax 1989; 44:382-386
Collins LC, Hoberty PD, Walker JF, et al: The effect of body fat distribution on pulmonary function tests. Chest 1995; 107:1298-1302
Pelosi P, Croci M, Ravagnan I, et al: Total respiratory system, lung, and chest wall mechanics in sedated-paralyzed postoperative morbidly obese patients. Chest 1996; 109:144-151
Suratt P, Wilheit S, Hsiao H: Compliance of the chest wall in obese subjects. J Appl Physiol 1984; 57:403-409
Holley HS, Milic-Emili J, Becklake MR, et al: Regional distribution of pulmonary ventilation and perfusion in obesity. J Clin Invest 1967; 46:475-481
Drenick EJ, Fisler JS: Sudden cardiac arrest in morbidly obese surgical patients unexplained after autopsy. Am J Surg 1988; 155:720-726
|
|
|
| 
| 
